Небето — астрономия

Касиопея: царицата във формата на W

Касиопея е едно от 88-те съзвездия на IAU, познато по петте си ярки звезди, подредени като буквата W или M. От северните ширини, включително България, основните ѝ звезди са околополярни – не залязват и могат да се видят във всяка ясна нощ. Намира се от противоположната страна на Полярната звезда спрямо Голямата мечка, на фона на Млечния път.

Формата W или M

Касиопея (на латински Cassiopeia, съкратено Cas) е едно от 88-те съзвездия, признати от Международния астрономически съюз (IAU). Разпознава се лесно: пет сравнително ярки звезди образуват неравна фигура, която прилича на буквата W или на M, според това как е ориентирана на небето.

Петте звезди са Шедар (Schedar, Алфа), Каф (Caph, Бета), Гама Касиопея (понякога наричана Нави), Рукба (Ruchbah, Делта) и Сегин (Segin, Епсилон). Гама Касиопея е променлива звезда – яркостта ѝ се мени неправилно, затова на практика формата не е винаги еднаква. Именно тази фигура е най-добрият ориентир, а не границите на съзвездието по картите.

Защо W или M? Съзвездието непрекъснато обикаля около северния небесен полюс. В различните часове и сезони то е изправено, наклонено или обърнато. Не е нужно да търсите „правилната“ буква – важна е зигзагообразната линия от пет звезди.

Околополярни съзвездия

Земята се върти около оста си и затова небето сякаш се върти около точка, наречена небесен полюс. В Северното полукълбо тя е близо до Полярната звезда (виж Полярната звезда). Звездите, които са достатъчно близо до този полюс, описват пълни кръгове, без да докосват хоризонта. Те се наричат околополярни (circumpolar – „обикалящи около полюса“).

Правилото е геометрично: звезда е околополярна за наблюдател, ако нейната деклинация (небесната ѝ „ширина“) е по-голяма от 90° минус географската ширина на наблюдателя. Основните звезди на Касиопея имат деклинация приблизително между +56° и +64°. Следователно за места на север от около 34° с.ш. те никога не залязват. България е между около 41° и 44° с.ш., така че петте ярки звезди на W винаги са над хоризонта.

„Цяла година“ означава, че съзвездието е над хоризонта във всяка нощ, а не че е на една и съща височина. Есенните вечери то е високо на североизток и почти над главата. Напролет вечер се снишава ниско на север, понякога близо до покривите и хълмовете, и там е по-трудно за забелязване. Лятно време е на североизток и постепенно се издига.

В южните ширини картината е друга: близо до екватора Касиопея се вижда само в част от годината и ниско, а в далечния юг изобщо не се наблюдава.

Как да намерите Касиопея

Най-лесният метод ползва две познати фигури. Намерете Голямата мечка (виж Голямата мечка) и двете звезди на „кофата“, които сочат към Полярната звезда. Продължете мислено линията отвъд Полярната звезда на приблизително същото разстояние и ще стигнете до Касиопея. Двете съзвездия са от противоположни страни на полюса и така, когато едното е високо, другото е ниско.

Практични съвети:

• Потърсете тъмно място с чист северен хоризонт; светлинното замърсяване (виж светлинно замърсяване) заличава слабите звезди, но петте ярки на W се виждат дори от много градове.
• Оставете очите си да привикнат към тъмното около 15–20 минути.
• Ползвайте приложение за карта на небето, за да потвърдите ориентацията. Допълнителни насоки има в статията как да гледаме небето.

Касиопея и Млечният път

Касиопея лежи върху ивицата на Млечния път (виж Млечният път) – нашата галактика, гледана отвътре. В тъмна нощ без Луна районът около W е осеян с множество слаби звезди и мъгляви петна. Бинокълът тук е особено полезен: в съзвездието има отворени звездни купове като Месие 52 (M52) и NGC 457 (обект от Новия общ каталог, New General Catalogue).

Касиопея е известна и в историята на науката. През 1572 г. в нея се появила „нова звезда“, която датският астроном Тихо Брахе подробно описал. Днес знаем, че това е била свръхнова – край на живота на звезда. Друг обект е Касиопея A – остатък от взрив на свръхнова, изследван в рентгеновия и в други диапазони от космически обсерватории, включително такива на NASA.

Митът за царицата

Името идва от гръцката митология. Касиопея била царица на Етиопия, съпруга на цар Цефей и майка на Андромеда. В разказите тя се хвалела, че е по-красива от нереидите – морските нимфи. Според мита Посейдон изпратил морско чудовище (Кит), а Андромеда била окована за скала. Накрая героят Персей я спасил. Съзвездията Цефей, Андромеда, Персей и Кит са близо едно до друго на небето и ги свързва този разказ.

Според традиционните описания Касиопея била поставена сред звездите и седи на трон, който се върти около полюса – понякога обърнат с главата надолу. Това е културно предание, а не научен факт, но то помага да запомним картата на есенното небе. Съзвездието е сред класическите, описани още в древността.

На практика Касиопея е най-добрата „врата“ към северното небе: лесна е за намиране, винаги е на разположение и води към съседни съзвездия, купове и към самия Млечен път. Достатъчно е да погледнете на север и да потърсите буквата W. За общия брой и принципа на официалното деление вижте 88-те съзвездия.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност