Небето — астрономия

Южният кръст: ориентирът на южното небе

Южният кръст (лат. Crux) е най-малкото от 88-те съзвездия според IAU и се вижда най-добре от южното полукълбо. Ако продължите мислено дългата му ос с около четири и половина пъти нейната дължина, ще стигнете до района на южния небесен полюс, а оттам посоката юг е лесна за намиране.

Най-малкото от 88-те съзвездия

Южният кръст (на латински Crux, произнася се „крукс“) е известен със своята компактност. Според Международния астрономически съюз (IAU) небето е разделено на 88 съзвездия, а Crux е най-малкото от тях по площ. Въпреки това е лесно за разпознаване, защото четирите му главни звезди образуват ясна фигура, наподобяваща хвърчило или кръст.

Звездите се наричат с гръцки букви:

• Акрукс (Алфа от Южния кръст) е най-долната звезда и сочи към юг. Тя е кратна звезда: през малък телескоп се разделя на поне два компонента.
• Мимоза (Бета) е лявата за наблюдател в южното полукълбо звезда на напречната ос и е много ярка.
• Гакрукс (Гама) е най-горната звезда. Това е червен гигант, чийто оранжево-червеникав оттенък се забелязва и с просто око.
• Делта е по-слабата звезда от другата страна на напречната ос.

Има и пета, по-слаба звезда (Епсилон), но за разпознаването тя не е нужна.

В древността това небесно място се е виждало и от по-северни ширини. Заради бавното люлеене на земната ос (прецесията) то постепенно се е изместило на юг. Затова днес Южният кръст не се вижда от България, от почти цяла Европа и от по-голямата част от Северна Америка.

Ориентиране към южния небесен полюс

В северното полукълбо има сравнително ярка Полярна звезда, която е близо до северния небесен полюс. На юг няма такава. Точката около южния небесен полюс е в съзвездието Октант (Octans) и е маркирана само от слаби звезди. Затова наблюдателите там използват Южния кръст.

Методът е прост:

1. Намерете Южния кръст и определете дългата му ос, от Гакрукс към Акрукс.
2. Продължете мислено тази линия отвъд Акрукс на разстояние около четири и половина пъти дължината на кръста.
3. Точката, до която стигнете, е в близост до южния небесен полюс.
4. Спуснете въображаема права линия от тази точка право надолу до хоризонта. Мястото, където я докосва, е приблизително на юг.

Можете да си помогнете и с двете ярки звезди наблизо от съзвездието Кентавър (Centaurus), наричани често указателите. Те са Алфа и Бета от Кентавър. Ако си представите средата на отсечката между тях и прекарате перпендикуляр към нея, той също се насочва към района на кръста и полюса. Алфа от Кентавър е част от най-близката до Слънцето звездна система, на около 4,4 светлинни години.

Методът дава само приблизителна посока. Затова за сериозна навигация се ползват компас и навигационни уреди, а небето е добро допълнение и красиво упражнение.

Внимание: Фалшивият кръст

Неопитните наблюдатели често бъркат Южния кръст с фигурата, наречена Фалшив кръст. Тя е съставена от звезди в съзвездията Кил (Carina) и Платна (Vela). Фалшивият кръст е малко по-голям, но по-бледен и няма до себе си двете ярки указателни звезди от Кентавър. Освен това до истинския кръст има тъмно петно, за което следва по-долу.

Южният кръст в знамената

Поради своята разпознаваемост Южният кръст присъства върху знамената на няколко държави и територии в южното полукълбо. Той е изобразен на флаговете на Австралия, Нова Зеландия, Бразилия, Папуа Нова Гвинея и Самоа. Върху бразилското знаме звездите са част от изображение на небето над Рио де Жанейро към определена дата, а Южният кръст е сред тях. Така едно астрономическо съзвездие се е превърнало в символ на национална идентичност.

Какво друго има на южното небе

Около Южния кръст има много интересни обекти:

• Въглената торба (Coalsack) е тъмна мъглявина — облак от газ и прах, който закрива светлината на звездите зад него. Вижда се с просто око като тъмно петно на фона на Млечния път.
• Бижутената кутия (NGC 4755, номер в Новия общ каталог — New General Catalogue) е ярък разсеян звезден куп в близост до Бета от Южния кръст. В малък телескоп или бинокъл тя проблясва с цветни звезди.
• Омега от Кентавър е най-големият кълбовиден звезден куп, видим с просто око от южното полукълбо.
• Магелановите облаци са две неправилни галактики-спътници на нашата Галактика, видими като бледи мъгляви петна.
• Мъглявината Карина е огромен облак от светещ газ, където се раждат нови звезди.
• Центърът на Галактиката е в посока на съзвездията Стрелец и Скорпион, които са високо над главата през южните зимни вечери.

За да ги видите, потърсете тъмно място без светлинно замърсяване и дайте на очите около двадесетина минути да свикнат с тъмнината. Още съвети има в статията как да гледаме небето.

Кога и откъде се вижда

Кръстът е най-удобен за наблюдение в южното полукълбо. В по-голямата част от Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка и Южна Америка той е високо в небето през определени сезони, а от най-южните ширини почти никога не залязва. Колкото по-близо до екватора и към север, толкова по-ниско се вижда, а от по-северните ширини изобщо не изгрява. Най-добре е да потърсите точните часове в планетариум или приложение за небето за вашето място и дата.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност