Небето — астрономия

Хирон и кентаврите: малките светове между планетите

Хирон (2060 Chiron) е малко ледено тяло с диаметър около 200 км, което обикаля Слънцето между орбитите на Сатурн и Уран за около 50 години. Открит е през 1977 г. и е първият познат кентавър – клас обекти с орбити между Юпитер и Нептун, които имат черти и на астероиди, и на комети.

Когато чуете „Хирон“, може да си представите символ в хороскоп. Но преди да е име в астрологията, Хирон е реално небесно тяло – малък свят от лед и скали, който тихо обикаля Слънцето в далечните части на Слънчевата система. Тази статия разказва само за астрономията. За традиционното значение има отделен материал: Хирон в астрологията.

Откриването на Хирон

Хирон е открит през 1977 г. от американския астроном Чарлз Ковал, който търси слабо светещи движещи се обекти върху фотографски снимки от обсерваторията Паломар в Калифорния. Обектът се движи по необичайна орбита – далеч извън пояса на астероидите между Марс и Юпитер. Получава каталожен номер 2060, затова пълното му означение е 2060 Chiron.

Името му е взето от гръцката митология: Хирон е мъдър кентавър, учител на герои. Това не е случайно – както ще видим, цял клас подобни обекти носи имена на митични кентаври.

Каква е орбитата му

Хирон обикаля Слънцето приблизително за 50 години. Орбитата му е продълговата и минава между областта на Сатурн и тази на Уран. В най-близката си до Слънцето точка (перихелий) е приблизително на разстоянието на Сатурн, а в най-далечната – близо до орбитата на Уран. Оценките за диаметъра му са около 200 километра, така че не е планета, а малко тяло на Слънчевата система.

Данни за орбитата му се поддържат в базите на Лабораторията за реактивно движение на NASA (JPL) за малки тела.

Какво са кентаврите

Кентаврите са група малки тела, чиито орбити лежат основно между Юпитер и Нептун. Названието идва от митичните същества, наполовина хора, наполовина коне – напомня, че обектите са „два в едно“: приличат на астероиди по външен вид и размер, а на комети по състав и поведение.

Важни черти на кентаврите:

• Нестабилни орбити. Гравитацията на гигантските планети ги пренарежда. Според изчисленията орбитата на един кентавър обикновено се запазва само няколко милиона години, което в астрономически мащаб е кратко.
• Произход отвъд Нептун. Смята се, че повечето идват от далечните области на Слънчевата система – пояса на Кайпер и разсеяния диск – откъдето са били „изтласкани“ навътре.
• Възможна съдба. Някои кентаври може да станат комети от семейството на Юпитер, други да бъдат изхвърлени от системата.
• Имена. Следвайки примера на Хирон, откритите кентаври получават имена на митични кентаври. Вторият известен, Фол (5145 Pholus), е открит през 1992 г.

В научната литература кентаврите се разглеждат като преходна популация – своеобразен мост между ледените обекти в покрайнините и кометите, които виждаме близо до Слънцето. Повече за кометите – в Комети.

Между астероид и комета

Хирон показва ясно защо границата между двата вида тела е условна. Първоначално е класифициран като астероид. През 1988 г. той става по-ярък от очакваното, а през 1989 г. наблюденията откриват около него размита обвивка от газ и прах – кома (облак около ядрото, характерен за комети). Затова днес има двойно означение: като комета се води 95P/Chiron.

На такова разстояние от Слънцето водният лед не се изпарява лесно, затова се предполага, че активността на Хирон се задвижва от по-летливи вещества, например въглероден оксид, които се отделят от повърхността. Подробностите все още се изучават.

Наблюденията на Хирон при засенчване на звезди (когато той минава пред далечна звезда и я закрива за кратко) са подсказвали, че около него може да има струи или пръстени от материал. Тълкуването обаче се обсъжда сред учените и не е окончателно. Това е добър пример как науката не бърза с „сигурни“ отговори, а проверява и уточнява.

Хирон в астрономията и в традицията

От гледна точка на астрономията Хирон е интересен с три неща: той е първият открит кентавър, показва преход между астероид и комета и ни помага да разберем какво се случва с ледените тела, когато гравитацията ги премества към вътрешните области на Слънчевата система.

Астрологията е друга област – културна традиция. В нея Хирон е сравнително нова фигура, защото е въведен след откриването си през 1977 г., и често се свързва с образа на „ранения лечител“ – метафора за размисъл върху уязвимостта и ученето от трудни моменти. Това е символично тълкуване, а не научно твърдение: движението на едно малко ледено тяло не причинява събития в живота ни. Разликата между двата подхода е обяснена в Разлика между астрономия и астрология.

Къде е Хирон спрямо познатите светове

За ориентир: Сатурн и Уран са планетите, между чиито орбити се движи Хирон. Той е много по-малък и твърде слаб, за да се види с невъоръжено око или с обикновен бинокъл – нужни са големи телескопи и внимателни измервания. Затова в приложения като Astronativa положението му се изчислява по ефемериди (таблици с изчислени позиции), а не се наблюдава директно.

Хирон ни напомня, че Слънчевата система не е само осем планети. Тя е гъсто населена с малки светове, а кентаврите са сред най-любопитните – вечно в движение, на път между два свята.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност