Небето — астрономия

Кометите: ледени пътешественици

Кометата е малко тяло от лед, прах и скали, което обикаля около Слънцето. Когато се приближи до него, ледът се изпарява, около ядрото се образува светла обвивка (кома), а слънчевата светлина и слънчевият вятър изтласкват материала в опашка, която винаги сочи встрани от Слънцето.

Какво е комета

Кометата е малко тяло от замръзнали газове, прах и скален материал. Често я наричат „мръсна снежна топка“. Описанието е опростено, но предава основното: ядрото е смес от лед и тъмен прах. Докато е далеч от Слънцето, кометата е студена, тъмна и почти невидима. Когато се приближи, започва да „оживява“ и може да се превърне в една от най-красивите гледки на небето.

Ядро, кома и опашка

Кометата има три основни части.

Ядро. Това е твърдата сърцевина. Обикновено е с размери от стотици метра до няколко десетки километра, значи е съвсем малка в сравнение с планетите. Повърхността е много тъмна, тъй като отразява малка част от светлината.

Кома. Когато кометата се приближава до Слънцето, топлината превръща част от леда направо в газ. Този процес се нарича сублимация (преход от твърдо състояние в газообразно, без да се минава през течност). Газът отнася със себе си прах и около ядрото се образува огромна, мъглива обвивка. Комата може да е много по-голяма от самото ядро и понякога надхвърля размерите на планета.

Опашка. Опашките всъщност са две и често се виждат различно.

• Прашната опашка е широка, леко извита и жълтеникава или бяла, защото прахът отразява слънчевата светлина. Налягането на светлината избутва частиците и те остават по орбитата на кометата.
• Йонната (газовата) опашка е тънка, права и със синкав оттенък. Тя се образува, когато слънчевото лъчение йонизира газовете (отнема им електрони), а слънчевият вятър, потокът от заредени частици от Слънцето, ги отнася.

Важен факт: опашката не показва посоката на движение на кометата. Тя винаги сочи встрани от Слънцето. Затова след прелитането покрай Слънцето кометата „върви“ с опашката напред. Опашките могат да достигат милиони километри дължина, но съдържат изключително разреден материал.

Откъде идват кометите

Според съвременните модели кометите са останки от ранната история на Слънчевата система и са се формирали преди около 4,6 милиарда години. В тях са запазени вещества от онази епоха, затова учените ги изучават с такъв интерес.

Принципно се разграничават два резервоара:

• Поясът на Кайпер е област от ледени тела отвъд орбитата на Нептун, там е и Плутон. От него идват много от късопериодичните комети, които обикалят около Слънцето за по-малко от 200 години. Гравитацията на гигантските планети, особено на Юпитер, може да ги пренасочи към вътрешната част на системата, затова историята на много комети е свързана с тях.
• Облакът на Оорт е хипотетична, много далечна сферична обвивка от ледени тела, която се предполага, че обгражда Слънчевата система. От нея се смята, че идват дългопериодичните комети, чиито обиколки около Слънцето продължават от стотици до хиляди и дори милиони години.

Най-известната комета е кометата на Халей. Тя се връща на около 76 години. Последно премина през най-близката си до Слънцето точка (перихелий) през 1986 г., а следващото ѝ връщане се очаква през 2061 г. Тя е пример за периодична комета, чието завръщане може да се предвиди.

Кометите получават имена според откривателите си или според проекта за наблюдение, който ги е открил. Така името пази спомен как е била забелязана.

Научна находка: мисията „Розета“

Европейската космическа агенция (ESA) изпрати мисията „Розета“ до кометата 67P/Чурюмов–Герасименко. Апаратът пристигна при нея през 2014 г. и обикаляше около ядрото повече от две години, а модулът „Филе“ направи първото меко кацане върху комета. Данните показаха, че ядрото има сложна форма, която напомня две слепени части, и че повърхността му е изненадващо тъмна и разнообразна. Измерванията на водата в комата показаха и друг състав на изотопите на водорода, различен от този на земните океани. Това е важен принос към дискусията откъде е дошла водата на Земята.

Кометите и метеорните потоци

Когато кометата прелита, тя оставя след себе си следа от ситни прашинки и камъчета. Ако орбитата на Земята пресича такава следа, частиците влизат в атмосферата ни с голяма скорост и изгарят като метеори. Така се получават метеорните потоци.

Примери:

• Персеидите през август идват от праха на кометата Суифт–Тътъл.
• Орионидите през октомври и Ета-аквариидите през май се свързват с праха на кометата на Халей.

Има и изключения. Геминидите се свързват с обекта Фаетон, който се води астероид, а не класическа комета. Границата между астероиди и комети не винаги е рязка.

Как да наблюдаваме комета

Повечето комети са слаби и се виждат само с бинокъл или телескоп. Ярките, видими с просто око, са рядкост и често са трудно предвидими, защото яркостта на кометата зависи от състава ѝ и от поведението ѝ при приближаване до Слънцето. Затова прогнозите за яркост са приблизителни.

Полезни съвети:

1. Потърсете актуална информация за кометата в обсерватории и астрономически сайтове, като проверите къде и кога ще бъде на небето.
2. Отидете далеч от градските светлини. Светлинното замърсяване силно намалява видимостта на мъгливи обекти.
3. Изчакайте около 20 минути, за да свикнат очите ви с тъмното.
4. Използвайте бинокъл, ако кометата е слаба. Вижте как да изберете между бинокъл и телескоп.
5. Кометите обикновено се движат бавно на фона на звездите, затова сравнявайте положението им от вечер на вечер. В зависимост от орбитата си кометата може да се движи близо до еклиптиката или далеч от нея.

Общи насоки за наблюдение ще намерите в статията как да гледаме небето. Никога не гледайте към Слънцето през бинокъл или телескоп без подходящ филтър, дори когато кометата е близо до него.

Накратко

Кометата е ледено тяло с ядро, което при приближаване до Слънцето образува кома и опашки. Те са следа от най-ранната история на Слънчевата система, а праха, който оставят, виждаме като падащи звезди. Всяка комета е малка капсула на времето.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност