Небето — астрономия

Меркурий: най-близката до Слънцето планета

Меркурий е най-близката до Слънцето и най-малката планета в Слънчевата система. Обикаля около звездата ни за 88 земни дни, а температурите на повърхността му се менят от около 430 °C през деня до около −180 °C през нощта. Вижда се трудно, защото никога не се отдалечава много от Слънцето, затова се търси ниско над хоризонта малко след залез или преди изгрев.

Меркурий накратко

Меркурий е най-вътрешната планета в Слънчевата система и най-малката от осемте. Диаметърът му е около 4879 км, малко над една трета от земния. Според данните на NASA той е само малко по-голям от нашата Луна. Силата на тежестта на повърхността му е около 38% от земната.

Средното му разстояние до Слънцето е около 58 милиона километра. Орбитата му обаче е доста издължена: в най-близката си точка планетата е на около 46 милиона километра от Слънцето, а в най-далечната на около 70 милиона. Една обиколка отнема 88 земни дни, затова Меркурий е и най-бързата планета. Римляните са го свързвали с бързия пратеник на боговете.

Меркурий няма естествени спътници и пръстени. Плътността му е много висока, а според изследванията вътрешността му е заета от голямо метално ядро.

Повърхност и температури

Повърхността на Меркурий е осеяна с кратери и напомня на Луната. Един от най-големите релефни обекти е басейнът Калорис (Caloris), широк около 1500 км, останал от мощен сблъсък в далечното минало. Има и дълги стръмни ридове, които според учените са се образували, когато планетата постепенно е изстивала и се е свивала.

Меркурий почти няма атмосфера. Има само изключително разреден слой от отделни атоми и молекули, наречен екзосфера (външна, почти празна обвивка). Той не задържа топлина, затова температурите са крайни: на слънчевата страна достигат около 430 °C, а през нощта падат до около −180 °C.

Въпреки близостта до Слънцето, на Меркурий има воден лед. Той е в дълбоки кратери край полюсите, където слънчева светлина не стига никога. Наличието му е потвърдено от наблюдения, включително от мисията MESSENGER на NASA.

Планетата се върти бавно. Една звездна обиколка около оста отнема около 59 земни дни, но заради бързата орбита слънчевият ден (от един изгрев до следващия) продължава около 176 земни дни. Меркурий прави три завъртания около оста си на всеки две обиколки около Слънцето.

Защо се вижда трудно

Меркурий е ярък, но се наблюдава трудно. Той е по-близо до Слънцето от нас и от нашата гледна точка остава винаги в негова близост. Затова не се вижда посред нощ, а само в здрача: ниско на запад след залез или ниско на изток преди изгрев.

Практични съвети:

• Изберете място с ясен, открит хоризонт, без сгради и дървета.
• Започнете да гледате около 30–60 минути след залез (или толкова преди изгрев), когато небето е достатъчно тъмно, но планетата още не е слязла под хоризонта.
• Меркурий изглежда като ярка, бледа, неблещукаща звезда. Ако имате бинокъл, не го насочвайте към Слънцето, докато то не е напълно под хоризонта.
• Планетата се движи бързо и от ден на ден променя положението си, така че наблюденията си струват няколко вечери подред.

Подобно на Луната, Меркурий преминава през фази, но те се виждат само с телескоп. За общите правила на наблюдението вижте как да гледаме небето.

Максимална елонгация

Елонгацията е ъгълът между планетата и Слънцето, гледан от Земята. Максималната елонгация е най-голямото видимо отдалечаване на Меркурий от Слънцето и затова най-добрият момент за наблюдение.

Стойността ѝ не е постоянна заради издължената орбита на планетата: тя варира приблизително между 18° и 28°. Колкото е по-голяма, толкова по-дълго Меркурий остава на тъмно небе след залез или преди изгрев.

Има два вида:

• Източна елонгация — планетата е източно от Слънцето и се вижда вечер след залез.
• Западна елонгация — планетата е западно от Слънцето и се вижда сутрин преди изгрев.

Меркурий достига максимална елонгация няколко пъти в годината. Освен ъгъла, важно е и колко стръмно спрямо хоризонта е наклонена еклиптиката (видимият път на Слънцето по небето). От това зависи колко високо ще се вижда планетата в здрача. Така понякога по-малък ъгъл при по-благоприятна геометрия е по-удобен от по-голям. Точните дати за вашето място проверете в 3D небето на Astronativa или в приложение планетариум.

Мисии до Меркурий

Меркурий е трудна цел, защото при приближаване към Слънцето космическият апарат набира скорост и трябва да изразходва много гориво и да използва умна навигация, за да забави достатъчно и да бъде уловен в орбита около планетата.

• Mariner 10 (NASA) — прелита покрай планетата през 1974–1975 г. и снима около половината от повърхността.
• MESSENGER (NASA) — първият апарат в орбита около Меркурий, от 2011 г. Картографира цялата повърхност, изследва състава и магнитното поле и помага да се потвърдят ледените находища край полюсите. Мисията приключва през 2015 г. с планиран удар в повърхността.
• BepiColombo (ESA и JAXA) — съвместна европейско-японска мисия, изстреляна през октомври 2018 г. Състои се от два орбитални апарата и използва прелитания покрай Земята, Венера и Меркурий, за да намали скоростта си. Влизането в орбита е планирано за ноември 2026 г.

Меркурий има слабо, но реално магнитно поле. Едни от въпросите, на които BepiColombo ще се опита да отговори, са как то се образува и какъв е вътрешният строеж на планетата.

Меркурий понякога изглежда да се движи назад на фона на звездите — това е оптичен ефект от различните скорости на планетите. Прочетете повече в ретроградното движение и защо планетите вървят назад. Тълкуванията в културата са отделна тема, описана в статията Меркурий в астрологията.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност