Небето — астрономия

Ретроградно движение: защо планетите изглеждат, че вървят назад

Ретроградното движение е привидно: на фона на звездите планетата за известно време сякаш се връща назад, но в действителност всички планети обикалят Слънцето в една посока. Ефектът възниква, защото наблюдаваме от движеща се Земя, която изпреварва външните планети или е изпреварвана от вътрешните.

Привидно, а не реално движение

Ако наблюдавате една планета седмици и месеци, ще видите, че обикновено тя се измества бавно на изток спрямо далечните звезди. Това е нормалното, т.нар. право (директно) движение. Понякога обаче планетата спира, за известно време се връща на запад и после отново продължава на изток. Това е ретроградното движение (от латински retrogradus, „стъпване назад“).

Важното е, че това е илюзия на перспективата. Всички планети в Слънчевата система обикалят Слънцето в една и съща посока и никоя не променя посоката си. Променя се само ъгълът, под който ги виждаме от Земята, която сама се движи. Затова астрономите говорят за привидно ретроградно движение.

Сравнението с изпреварваща кола

Представете си, че сте в кола на магистрала и изпреварвате по-бавен автомобил. Докато го доближавате, той изглежда напред. В момента, в който го подминавате, за кратко ви се струва, че се плъзга назад спрямо пейзажа на заден план. Когато се отдалечите, пак го виждате в обичайната посока. Нито един от автомобилите не е спирал или връщал назад.

Същото се случва в космоса. Земята се движи по орбитата си със скорост около 30 километра в секунда. Марс, който е по-далеч от Слънцето, се движи по-бавно, около 24 километра в секунда. Когато Земята го настига и го подминава, от нашата гледна точка Марс описва на небето малка примка или зигзаг на фона на звездите.

Вътрешни и външни планети

Механизмът е еднакъв, но моментът е различен.

Външни планети (Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун). Ретроградната фаза настъпва около опозицията (момента, в който планетата е в посока, противоположна на Слънцето, и Земята е между двете). Тогава Земята е най-близо до планетата и я изпреварва. В този период външната планета е и най-ярка и се вижда през цялата нощ. Повече за това положение четете в статията за опозицията.

Вътрешни планети (Меркурий и Венера). Те се движат по-бързо от Земята и ние ги виждаме винаги близо до Слънцето. Ретроградната им фаза настъпва около долното съединение, когато планетата минава между Земята и Слънцето и ни „изпреварва“ отвътре. Меркурий има такива периоди няколко пъти годишно, всеки от тях трае около три седмици. Венера има по-редки, но по-дълги периоди. За Меркурий вижте и Меркурий.

Слънцето и Луната никога не са ретроградни в този смисъл. Слънцето е центърът на системата, а Луната обикаля Земята.

Между двата вида движение планетата за кратко изглежда неподвижна. Този момент се нарича стационарна точка (станция). Именно около нея примката се обръща.

От Птолемей до Коперник

Древните наблюдатели са знаели, че „странниците“ (от гръцки planetes) понякога се връщат назад, и това е било сериозно предизвикателство за моделите, поставящи Земята в центъра. Клавдий Птолемей, астроном от II век, в труда си „Алмагест“ обяснява примките чрез епицикли (малки кръгове, по които планетата се движи, докато центърът им обикаля по по-голям кръг с център близо до Земята). Моделът предсказвал положенията на планетите достатъчно добре, за да се използва с векове.

В труда си „За обръщенията на небесните сфери“ (1543) Николай Коперник предлага Слънцето да е в центъра. В този модел ретроградното движение следва естествено: Земята е просто една от планетите и когато настига или е настигана от друга, възниква привидната примка. Не са нужни големи епицикли, за да се обяснят примките.

След това Йохан Кеплер показва, че орбитите са елипси, а наблюденията на Галилей с телескоп, например на фазите на Венера, подкрепят хелиоцентричния модел. Днес положенията на планетите се изчисляват много точно с ефемериди, например от JPL (Лабораторията за реактивно движение) на NASA.

Колко често и колко дълго

Времето между две последователни опозиции на една планета се нарича синодичен период. За Марс той е около 26 месеца, така че Марс влиза в ретроградна фаза приблизително веднъж на всеки две години и два месеца. Колкото по-далечна е планетата, толкова по-често се случва ретроградната фаза, защото Земята я настига по-често, но самата планета се измества по-малко. Юпитер и Сатурн са ретроградни почти всяка година, всеки път за около четири месеца. За Марс има свое описание.

Как да видим примката в 3D небето

В 3D небето на Astronativa можете да проследите примката сами:

1. Изберете планета, например Марс, и задайте период от няколко месеца около опозицията.
2. Включете следата на планетата на фона на звездите и ускорете времето.
3. Наблюдавайте как следата се забавя, спира, връща се назад и отново тръгва напред.
4. Превключете към изглед отгоре на Слънчевата система. Там планетите се движат плавно в една посока, а примката изчезва. Така ясно се вижда, че е въпрос на гледна точка.

През реалното небе същото може да се види, ако отбелязвате положението на планетата спрямо ярки звезди на всеки няколко дни. За начало вижте как да гледаме небето.

Ако ви интересува как традицията в астрологията тълкува този период, прочетете отделно за ретроградните планети. Тази статия е само за астрономията: ретроградното движение е геометрия на орбитите, а не промяна в самите планети.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност