Небето — астрономия

Плутон: от планета до планета джудже

Плутон е открит през 1930 г. и близо 76 години се води деветата планета. През 2006 г. Международният астрономически съюз (IAU) въвежда определение с три критерия. Плутон не изпълнява третия, защото не е изчистил околностите на орбитата си, и затова е класифициран като планета джудже. Това е промяна в класификацията, а не в самия Плутон, който мисията New Horizons разкри като богат и сложен свят.

Откриването през 1930 г.

Плутон е открит през 1930 г. от Клайд Томбо в обсерваторията „Лоуел“ в Аризона. Той сравнява фотографски плаки на едно и също небесно поле, заснети в различни нощи, и забелязва слаба точка, която се движи спрямо звездите. Откритието е обявено на 13 март 1930 г. Името предлага единайсетгодишната Венеция Бърни от Оксфорд. То е прието, защото Плутон е римският бог на подземния свят.

В началото Плутон е считан за много по-голям, отколкото е. С нови наблюдения оценките за размера и масата му непрекъснато намаляват. Днес знаем, че диаметърът му е около 2377 километра, което е по-малко от диаметъра на нашата Луна.

Какво откриха учените след това

През 1978 г. Джеймс Кристи открива най-голямата луна на Плутон, Харон. Диаметърът ѝ е около половината от този на Плутон. Затова двата тела често се наричат двойна система. Общият им център на масите се намира извън Плутон. По-късно са открити още четири малки спътника: Никта, Хидра, Кербер и Стикс.

Плутон се движи по продълговата и наклонена орбита и обикаля Слънцето за около 248 земни години. Понякога е по-близо до Слънцето от Нептун, но двете тела никога не се сблъскват, защото Плутон прави два оборота около Слънцето, докато Нептун прави три (орбитален резонанс 3:2). За Нептун прочетете в статията Нептун.

През 1992 г. започват да се откриват други ледени тела отвъд Нептун, в района, наречен пояс на Кайпер. Така става ясно, че Плутон не е самотен, а най-ярък представител на голямо население от малки ледени светове. През 2005 г. е обявено откриването на Ерида, обект със сходен на плутоновия размер и малко по-голяма маса. Въпросът „какво е планета?“ вече не можеше да бъде пренебрегнат.

Решението на IAU от 2006 г.

На 24 август 2006 г. на Генералната асамблея в Прага Международният астрономически съюз (IAU) приема резолюция с първото официално определение на понятието „планета“. Според него Плутон е „планета джудже“ (dwarf planet), категория, въведена със същата резолюция. Днес IAU признава пет такива тела: Церера, Плутон, Хаумея, Макемаке и Ерида.

Важно е да се знае, че това е решение за класификация. Плутон не се е променил, променило се е определението, което астрономите използват. По-подробно за въпроса можете да прочетете и в Защо Плутон не е планета и Плутон: планета или не.

Трите критерия за планета

По определението на IAU от 2006 г. едно небесно тяло е планета, когато:

1. Обикаля около Слънцето.
2. Има достатъчна маса, за да придобие почти кълбовидна форма. Собствената му гравитация надделява над твърдостта на материала и го оформя в хидростатично равновесие.
3. Е изчистило околностите на орбитата си. Тялото е толкова доминиращо, че около орбитата му няма други сравними тела, освен неговите спътници.

Плутон отговаря на първите два критерия, но не и на третия. Той споделя орбиталното си пространство с множество други обекти от пояса на Кайпер. Тези критерии отличават осемте планети от Меркурий до Нептун от по-малките тела. Телата, които отговарят на първите два критерия, но не и на третия, са планети джуджета. За другите малки тела вижте Планети джуджета и Комети.

Определението не е безспорно. Някои планетарни учени предпочитат класификация, основана само на вътрешните свойства на тялото, като форма и геологична активност. Научният спор продължава, но официалната класификация на IAU остава в сила.

Какво показа мисията New Horizons

Космическият апарат New Horizons на NASA е изстрелян на 19 януари 2006 г. На 14 юли 2015 г. той прелита покрай Плутон на около 12 500 километра и изпраща първите близки снимки на системата.

Най-важните открития:

• Сърцевидна област. Светла форма, наречена Регио Томбо (Tombaugh Regio), е наименувана в чест на откривателя. Нейната западна част, Равнина Спутник (Sputnik Planitia), е обширна равнина от азотен лед.
• Млада и активна повърхност. В Равнина Спутник почти няма кратери. Това показва, че повърхността е геологично млада и че ледът там се обновява чрез бавно движение.
• Планини от воден лед. При ниските температури на Плутон, около минус 230 °C, водният лед е твърд като скала и образува високи планини.
• Тънка атмосфера. Тя е съставена главно от азот и има няколко слоя синкава мараня.
• Сложна система от спътници. Данните за Харон и малките луни показаха, че и те имат богата история и разнообразен релеф.

След Плутон New Horizons продължава към пояса на Кайпер. На 1 януари 2019 г. той прелита покрай обекта Аррокот, който е едно от най-далечните тела, изследвани отблизо от космически апарат.

Защо Плутон остава интересен

Промяната на категорията не намалява научната стойност на Плутон. Напротив, като най-добре изследвано тяло от пояса на Кайпер, той помага на учените да разберат как са се оформили външните части на Слънчевата система. Астрономията е наука, която променя класификациите си, когато се появят нови данни и по-добри определения.

Ако ви интересува как Плутон се тълкува в културната традиция на астрологията, която е отделна тема и не е част от астрономията, вижте Плутон в астрологията. Разликата между двете области е обяснена в Разлика между астрономия и астрология.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност