Небето — астрономия

Суперлуна: по-голяма ли е наистина Луната

Суперлуна наричаме пълнолуние (или новолуние), което настъпва, когато Луната е близо до перигея – най-близката точка от елиптичната ѝ орбита около Земята. Тогава Луната е с до около 14% по-голяма по диаметър и до около 30% по-ярка в сравнение с пълнолуние при апогея, но с просто око разликата трудно се забелязва.

Накратко

Суперлуната е една от най-обсъжданите лунни гледки, но зад името стои съвсем обикновена геометрия. Луната не обикаля Земята по идеална окръжност, затова разстоянието до нея се променя. Когато пълнолунието съвпадне със сравнително близка точка от орбитата, говорим за суперлуна. Ефектът е реален, но фин.

Елиптичната орбита на Луната

Орбитата на Луната е елипса (леко сплеснат овал), а не кръг. Средното разстояние между центровете на Земята и Луната е около 384 400 километра, но през месеца то се колебае с няколко десетки хиляди километра. Отклонението от кръга е малко – ексцентрицитетът (мярка за сплесканост) на лунната орбита е около 0,055 – и все пак е достатъчно, за да промени видимия размер на диска ѝ.

Земята е в една от фокусните точки на елипсата, а не в центъра ѝ. Затова Луната се приближава и отдалечава по време на всеки оборот, който трае около 27,5 денонощия спрямо най-близката ѝ точка. Повече за самото небесно тяло ще намерите в статията Луната.

Перигей и апогей

Двете крайни точки на орбитата имат собствени имена:

• Перигей (от гръцки – „близо до Земята“) е най-близката точка. Там разстоянието е около 360 000 километра, а в най-близките случаи малко под 357 000.
• Апогей е най-отдалечената точка, около 405 000 километра, а в крайни случаи малко над 406 000.

Пълнолуние, което настъпва близо до апогея, понякога се нарича микролуна (по-малка от обичайното, по-далечна пълна Луна). Терминът, както и „суперлуна“, не е официален в астрономията, затова няма единно определение докъде е „близо“.

По данни на NASA пълнолуние при перигей може да изглежда с до около 14% по-голямо и до около 30% по-ярко от пълнолуние при апогей. Яркостта расте, защото повърхността, която отразява слънчевата светлина към нас, е по-близо, а ъгловият ѝ размер – по-голям.

Откъде идва терминът „суперлуна“

Думата не идва от астрономията. Въведена е през 1979 г. от астролога Ричард Нол (Richard Nolle) за новолуние или пълнолуние, което настъпва, когато Луната е близо до перигея. Определението му е използвано широко, но астрономите нямат такъв официален термин. Научното наименование на явлението е перигейно пълнолуние (перигейна сизигия).

След като медиите масово възприеха думата, тя се превърна в популярно име за най-близките пълнолуния. Затова различни източници могат да броят различен брой суперлуни за една година – зависи от избрания праг за близост. Суперлуните често се срещат в серии от няколко последователни пълнолуния, защото времето между две пълнолуния (около 29,5 денонощия) е малко по-дълго от времето между два перигея (около 27,5). За фазите виж лунните фази.

Колко голяма е разликата с просто око

Средният ъглов диаметър на Луната е около половин градус. Разлика от около 14% между най-далечната и най-близката пълна Луна означава много малко изменение в ъгъла. Без сравнителен обект на небето и без снимки от една и съща настройка е трудно да я усетим. Затова мнозина, които излизат да гледат суперлуна, не виждат „огромна“ Луна, а красиво, ярко пълнолуние. Малко по-силният блясък се забелязва по-лесно от размера, макар че и тази разлика е фина.

Ако искате да сравните, снимайте пълната Луна с един и същ обектив при перигей и при апогей, после наложете кадрите. Така разликата става видима и измерима.

Някои суперлуни съвпадат с други явления – например с лунно затъмнение или със „синя“ Луна. Виж и синята Луна.

Илюзията за голяма Луна над хоризонта

Най-впечатляващият ефект при изгрев не е свързан с разстоянието. Луната близо до хоризонта изглежда много по-голяма, отколкото високо в небето, но снимките показват, че диаметърът ѝ е практически същият. Това е лунната илюзия – зрителен ефект, а не физическа промяна. Всъщност Луната на хоризонта е дори малко по-далеч от нас, отколкото когато е високо, защото, когато е високо в небето, ние сме по-близо до нея с почти един земен радиус (около 6400 километра).

Учените все още не са постигнали пълно съгласие за причината. Една от често обсъждани идеи е, че мозъкът сравнява диска с обектите на земята – дървета, сгради, хълмове – и така го възприема като по-голям. Друга идея засяга начина, по който възприемаме разстоянието до небесния свод. Илюзията обикновено е по-силна, когато има ориентири на фона.

Прост опит: хванете малка монета на разстояние на ръка и сравнете с Луната на хоризонта и по-късно високо на небето. Ще видите, че размерът ѝ е един и същ.

Как да се насладите на суперлуната

Най-ефектна е гледката при изгрев, когато илюзията и перигейът се допълват. Изберете място с ясен хоризонт и малко светлинно замърсяване. Допълнителни съвети: как да гледаме небето.

Суперлуната е хубав повод да погледнем нагоре и да си спомним, че небесните тела се движат по елипси, а не по съвършени кръгове.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност