Небето — астрономия

Лунно затъмнение и „кървавата Луна“

Лунно затъмнение настъпва, когато Луната влезе в сянката на Земята при пълнолуние. Червеникавият цвят, наричан „кървава Луна“, идва от земната атмосфера: тя разсейва синята светлина и пречупва червената към Луната. Явлението е напълно безопасно за наблюдение с просто око.

Земната сянка: полусянка и сянка

Лунното затъмнение е подредба от три тела: Слънцето, Земята и Луната, които застават почти на една права линия. Земята е осветена от Слънцето и зад нея се простира конус от сянка. Когато Луната премине през него, тя губи част от слънчевата си светлина или цялата ѝ. Затова затъмнение става само по време на пълнолуние (вижте лунните фази).

Сянката на Земята има две части:

• Полусянка (на латински penumbra): външната, по-светла зона, в която Земята закрива само част от слънчевия диск. Луната там е леко притъмнена, често почти незабележимо за окото.
• Сянка (umbra): вътрешната, тъмна зона, в която Земята закрива целия слънчев диск. Когато Луната навлезе там, затъмнението се вижда ясно.

Защо няма затъмнение при всяко пълнолуние? Орбитата на Луната е наклонена с около 5° спрямо равнината, в която Земята обикаля около Слънцето (еклиптиката). В повечето пълнолуния Луната минава малко над или под земната сянка. Затъмнение настъпва само когато пълнолунието съвпадне с пресичането на двете равнини.

Лунното затъмнение се вижда от цялата нощна страна на Земята. Това го прави много по-достъпно от слънчевото затъмнение, което се вижда само от тясна ивица.

Защо Луната става червеникава

Много хора очакват Луната да изчезне напълно в сянката. Тя обаче обикновено остава видима, с цвят от оранжев до тъмночервен. Причината е земната атмосфера.

Светлината от Слънцето минава през атмосферата по краищата на Земята и се пречупва (рефракция), като леко се огъва навътре към сянката. Освен това въздухът разсейва късовълновата синя светлина много по-силно от дълговълновата червена. Този процес се нарича разсейване на Рейли (Rayleigh scattering) и е същият, който прави небето синьо през деня и залезите червени. Синята светлина се губи по пътя, а червената и оранжевата стигат до Луната.

Може да си представите, че гледате от Луната към Земята по време на затъмнението: бихте видели тъмен диск, обграден от светъл червен пръстен. Това са едновременно всички изгреви и залези на Земята. Именно тази светлина осветява лунната повърхност.

Точният нюанс не е един и същ при всяко затъмнение. Зависи от състоянието на атмосферата, например от облаци и от количеството прах или вулканична пепел във високите слоеве. След големи вулканични изригвания Луната в сянката може да е доста по-тъмна. За оценка на яркостта астрономите ползват скалата на Данжон (с нива от 0 до 4), която описва от много тъмно до ярко медночервено затъмнение.

Изразът „кървава Луна“ не е научен термин. Това е популярно, образно название за червеникавата Луна при пълно затъмнение. Връзка със свръхлуната или синята луна има само ако случайно съвпаднат във времето. Иначе това са различни явления.

Видове лунни затъмнения

Според това как Луната минава през сянката, има три вида:

1. Полусянково затъмнение. Луната минава само през полусянката. Притъмняването е слабо и лесно се пропуска.
2. Частично затъмнение. Част от Луната влиза в сянката. Виждате тъмна „хапка“ върху диска, а другата част остава ярка. Формата на сянката показва, че Земята е кълбо.
3. Пълно затъмнение. Цялата Луна влиза в сянката. Този етап се нарича тоталност (пълна фаза) и може да продължи до малко под два часа. Целият процес, от първото докосване на полусянката до края ѝ, отнема няколко часа.

При пълно затъмнение Луната е в най-интересен вид: червена, често с по-светъл ръб от едната страна, където е по-близо до края на сянката.

Как да наблюдаваме лунно затъмнение

Лунното затъмнение е едно от най-лесните астрономически събития за гледане:

• Не са нужни специални очила. Луната отразява слаба светлина, затова гледането е безопасно с просто око, бинокъл или телескоп. Това е важна разлика от слънчевото затъмнение, при което е задължителна специална защита за очите (с изключение на краткия пълен етап на пълно слънчево затъмнение).
• Намерете тъмно място с ясен хоризонт към мястото, където ще бъде Луната. Градските светлини не пречат толкова, колкото при слаби обекти, но по-тъмното небе показва повече звезди около червената Луна.
• Ползвайте бинокъл. Дори обикновен бинокъл показва повече нюанси по диска. Повече за избора на уреди има в статията бинокъл или телескоп.
• Проверете часа и видимостта за вашето място. Не всяко затъмнение се вижда от всяка държава, защото зависи дали Луната е над хоризонта. Календари със затъмнения публикуват NASA и други научни институции.
• Бъдете търпеливи. Затъмнението се развива бавно. Донесете топло облекло и поглеждайте на интервали. Цветът обикновено е най-наситен в средата на тоталността.

Общи съвети за нощно наблюдение ще намерите в как да гледаме небето, а за самата Луна има отделна статия. Ако искате да разберете как науката се различава от културните тълкувания на небесните явления, прочетете разликата между астрономия и астрология.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност