Небето — астрономия

Лунните възли: къде орбитата на Луната пресича еклиптиката

Лунните възли са двете точки, в които орбитата на Луната пресича равнината на еклиптиката (видимия път на Слънцето). Орбитата е наклонена на около 5° спрямо еклиптиката, затова Новолунието и Пълнолунието обикновено „подминават“ линията Слънце–Земя. Затъмнение настъпва само когато фазата съвпадне с престой на Луната близо до възел.

Наклонената лунна орбита

Луната обикаля Земята приблизително за месец, а Земята заедно с Луната обикаля Слънцето. Видимият годишен път на Слънцето по небето се нарича еклиптика и съвпада с равнината на земната орбита. Ако орбитата на Луната лежеше точно в тази равнина, всяко Новолуние щеше да поставя Луната пред Слънцето, а всяко Пълнолуние – в сянката на Земята. Затъмнения щеше да има всеки месец.

В действителност орбитата на Луната е наклонена спрямо еклиптиката на около 5 градуса. На пръв поглед това е малко, но е достатъчно. Видимият диаметър на Луната и на Слънцето е около половин градус, така че при наклон от 5 градуса в повечето месеци Луната минава над или под Слънцето (при Новолуние), а при Пълнолуние – над или под земната сянка. Затова не наблюдаваме затъмнение всеки месец. За фазите можете да прочетете в статията за лунните фази.

Възходящ и низходящ възел

Две равнини, наклонени една към друга, се пресичат по права линия. Така орбитата на Луната пресича равнината на еклиптиката в две противоположни точки. Те се наричат лунни възли (на латински nodus – възел):

• Възходящ възел – точката, в която Луната преминава от южната към северната страна на еклиптиката;
• Низходящ възел – точката, в която Луната преминава от северната към южната страна.

По средата между двата възела Луната се отклонява най-много от еклиптиката – около 5 градуса на север, после на юг. Възлите са точно диаметрално противоположни, така че линията, която ги свързва, минава през центъра на Земята. Тя се нарича линия на възлите.

Времето, за което Луната се връща към същия възел, се нарича драконически месец и е около 27,2 денонощия. Малко е по-кратко от сидеричния месец (около 27,3 денонощия), защото възлите се изместват – за това ще стане дума по-долу.

Сезоните на затъмненията

Затъмнение е възможно само когато две условия са изпълнени едновременно:

1. Фазата е подходяща – Новолуние за слънчево затъмнение или Пълнолуние за лунно затъмнение;
2. Луната се намира близо до един от възлите, тоест почти върху еклиптиката.

Слънцето, което се движи по еклиптиката, се оказва в близост до линията на възлите два пъти в годината, на интервал от малко под шест месеца. Периодите, в които това се случва, се наричат сезони на затъмненията. В рамките на един такъв сезон, който продължава около месец и нещо, Новолуние и Пълнолуние могат да попаднат близо до възел и да доведат до затъмнение. Обикновено се случват две затъмнения на сезон, а понякога и три.

Интервалът между преминаването на Слънцето през единия и през другия възел е около 173,3 денонощия. Времето, за което Слънцето се връща към същия възел, се нарича затъмнителна година и е около 346,6 денонощия – малко по-кратко от календарната. Затова сезоните на затъмненията се изместват с около 19 дни по-рано всяка година спрямо календара.

НАСА поддържа подробна информация и каталози за предстоящи и минали затъмнения, включително карти на видимостта им.

Движението на възлите назад

Лунната орбита не е неподвижна. Основно под действие на гравитационното привличане на Слънцето линията на възлите бавно се върти в посока, обратна на движението на Луната по орбитата ѝ – т.е. на запад по еклиптиката. Това се нарича отстъпване (регресия) на възлите. Пълен оборот отнема около 18,6 години, или приблизително 19 градуса на година.

Това движение е физическо явление, не е същото като видимото ретроградно движение на планетите, което е оптически ефект от гледната точка на Земята. Линията на възлите действително се завърта в пространството.

Цикълът от 18,6 години има и забележими последствия. Той влияе на това колко високо или ниско над хоризонта изгрява Луната в различни периоди и е свързано с цикъла Сарос (около 18 години и 11 дни), по който затъмненията се повтарят в подобна геометрия: отстъпването на възлите определя дължината на драконическия месец, а той е една от основите на Сарос, по който затъмненията се повтарят в подобна геометрия.

Астрономите разграничават „среден“ възел, който се върти равномерно, и „истински“ възел (на английски osculating – „допирателен“, т.е. изчислен по моментната орбита), който отчита малките колебания, породени от смущенията в орбитата., който отчита малките колебания, породени от смущенията в орбитата. Разликата между тях е под два градуса, а и двете понятия описват положението на една и съща линия на възлите: средният възел е нейното усреднено положение, а истинският – моментното.

Възлите в астрологичната традиция

Това е културна традиция, а не астрономически факт. В западната астрологична традиция възлите са наричани Северен и Южен възел и се свързват с теми за посока на личното развитие и за познатото, от което човек тръгва. В индийската (ведическата) традиция те са известни като Раху и Кету, а в по-стари европейски текстове – като „главата“ и „опашката на дракона“. Връзката е историческа: древните наблюдатели са забелязали, че затъмненията стават около тези точки и са ги възприемали като нещо като „глътване“ на светилата от дракон.

Астрологичният прочит е повод за размисъл и вдъхновение, а не доказателство, че възлите влияят върху живота ни. Повече за символиката ще намерите в статията Лунните възли в астрологията.

Накратко: наклонът от около 5 градуса е причината затъмненията да са специално събитие, а не месечна рутина, а възлите са точките, които подреждат кога небето ни подарява такова зрелище.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност