Небето — астрономия

„Парад на планетите“: какво виждаме наистина

„Парад на планетите“ не е научен термин, а популярно название за вечери, в които няколко планети се виждат едновременно на небето. Те не са в права линия в пространството – само изглеждат разположени по една дъга, защото обикалят близо до една и съща равнина. С просто око се виждат Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн; Уран и Нептун изискват оптика.

Какво значи „парад на планетите“

Изразът „парад на планетите“ няма строго научно определение. Астрономите не го ползват като термин. Така медиите и любителите наричат периоди, в които няколко планети са едновременно над хоризонта и се виждат в една и съща част от небето, обикновено малко след залез или преди зазоряване.

Голямото количество заглавия понякога създава впечатление за рядко космическо „подреждане“. В действителност подобни гледки са съвсем естествена последица от устройството на Слънчевата система.

Планетите по еклиптиката

Планетите са се образували от плосък диск от газ и прах около младото Слънце и затова техните орбити лежат почти в една обща равнина. Погледната от Земята, следата на тази равнина по небето е еклиптиката – въображаема линия, по която се движат Слънцето, Луната и планетите.

Орбитите не съвпадат напълно. Те са наклонени една спрямо друга с по няколко градуса, така че планетите се държат близо до еклиптиката, но не точно върху нея. Затова, когато няколко от тях са вечер над хоризонта, те изглеждат като нанизани по дъга – тази дъга е проекцията на равнината на Слънчевата система върху небето.

Защо не са буквално в една линия

Планетите обикалят Слънцето с различни скорости и на различни разстояния. Меркурий прави една обиколка за около 88 земни дни, а външните планети се нуждаят от години, десетилетия или векове. Затова в пространството те са разпръснати на различни места по своите орбити.

Дори когато на небето виждаме няколко планети една до друга, в триизмерното пространство между тях има стотици милиони или милиарди километри. Това е въпрос на перспектива: гледаме от Земята в една и съща посока, но обектите са на съвсем различни разстояния.

Някои хора се питат дали подобно събитие може да повлияе на Земята, например чрез гравитацията. Приливните сили на планетите върху Земята са много малки в сравнение със силите от Слънцето и Луната, така че такова подреждане не води до измерими ефекти. Повече за темата – в статията Гравитацията на планетите.

Съединения и близки срещи

Когато две небесни тела изглеждат много близо едно до друго на небето, астрономите говорят за съединение (conjunction). Това е ъглова близост от наша гледна точка, а не физическо сближаване. Повече за понятието – в Съединение.

Съединенията между планети са често явление, защото планетите се движат по сходни пътища по небето. Особено красиви са срещите на ярки планети като Венера и Юпитер, които понякога се сближават на небето на по-малко от градус – дори по-близо от видимия диаметър на Луната. Съединенията на Луната с планети са още по-чести, тъй като Луната обикаля небето за около месец.

От време на време планетите изглеждат близо една до друга по-дълго, защото някоя от тях променя видимото си движение, включително с привидно ретроградно движение – оптичен ефект от различните скорости на Земята и на другата планета.

Кои планети се виждат с просто око

Пет планети са познати от древността и се виждат без уреди:

• Меркурий – близо до Слънцето, вижда се за кратко ниско над хоризонта в сумрака.
• Венера – най-ярката планета на нашето небе, „вечерницата“ или „зорницата“.
• Марс – червеникав на цвят; яркостта му се променя силно.
• Юпитер – много ярка бяло-жълтеникава светлина.
• Сатурн – по-бледа, постоянна светлина; пръстените се виждат само с телескоп.

Уран е на границата на видимостта при много тъмно небе, а Нептун изисква бинокъл или телескоп. Затова „парад на седем или осем планети“ обикновено означава, че част от тях се виждат само с оптика. Вижте и Бинокъл или телескоп.

Планетите обикновено греят с по-спокойна, постоянна светлина, докато звездите примигват по-силно. Това е полезен начин да ги различим на око.

Как да ги намерим в 3D небето

1. Изберете дата и час в Astronativa и погледнете къде минава еклиптиката – планетите ще бъдат близо до нея.
2. Включете показването на планетите и проверете кои са над хоризонта след залез или преди изгрев.
3. Отбележете посоките и височините им, за да знаете накъде да гледате.
4. Излезте на място с открит хоризонт и по-малко светлина; вижте съветите в Как да гледаме небето и Светлинно замърсяване.

За точни дати използвайте месечните прегледи на небето на NASA или астрономически алманах, защото видимостта зависи от вашето местоположение и от часа.

Накратко

Парадът на планетите е красива гледка, но не и истинско подреждане в линия: планетите са просто разположени близо до една равнина и ги гледаме от Земята под сходен ъгъл. Достатъчно е да знаете кога и накъде да погледнете.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност