Небето — астрономия

Венера: Вечерницата и Зорницата

Много ярката „звезда“ след залез или преди изгрев е планетата Венера, а не звезда. Тя свети толкова силно, защото гъстите ѝ облаци отразяват голяма част от слънчевата светлина и защото е близо до Земята и до Слънцето. Вечерница и Зорница са две имена на една и съща планета, видима в различно време на деня.

Ако сте видели необичайно ярка светлина ниско над хоризонта малко след залез или преди изгрев, най-вероятно сте гледали Венера. Тя е втората планета от Слънцето и след Слънцето и Луната обикновено е най-ярката светлина на небето. Ето какво казва за нея науката.

Защо Венера е толкова ярка

Венера не излъчва собствена светлина, а отразява слънчевата. Яркостта ѝ се определя от три неща.

Първо, облаците. Планетата е обвита в плътен слой облаци, съдържащи сярна киселина. Те отразяват голяма част от падащата светлина, около 70%. За сравнение, Земята отразява около 30%. Научният термин за тази отражателна способност е албедо.

Второ, близостта до Слънцето. Венера получава много повече слънчева светлина от Земята, защото орбитата ѝ е по-вътрешна.

Трето, близостта до нас. Когато Венера минава сравнително близо до Земята, привидният ѝ блясък нараства. Затова в най-ярката си фаза тя достига видима звездна величина около −4,6. Колкото по-отрицателно е числото, толкова по-ярък е обектът. Така Венера далеч надминава Сириус, най-ярката звезда на нощното небе.

Планетите не примигват като звездите. Светлината на Венера обикновено изглежда по-спокойна и по-равна, което помага да я различите.

Вечерница и Зорница: една и съща планета

Венера е по-близо до Слънцето от Земята, затова от нашата гледна точка никога не се отдалечава много от него. Най-голямото ѝ ъглово разстояние от Слънцето (т.нар. най-голяма елонгация) е около 47°. Следователно тя се вижда само в здрача: ниско на запад след залез или ниско на изток преди изгрев.

Когато е вечер на западното небе, я наричаме Вечерница. Когато е сутрин на източното небе, е Зорница. Това е една и съща планета, която обикаля Слънцето и сменя позицията си спрямо него. Пълният цикъл на повторение на едни и същи подредби Земя–Венера–Слънце е около 584 денонощия. Древните култури са я описвали по различен начин, а в гръцката традиция двете появявания са имали отделни имена, преди да се установи, че става дума за един обект.

Ако искате да я потърсите, вижте как се наблюдава небето в статията Как да гледаме небето. Понякога Венера се среща близо до други планети и до Луната, а за подобни подредби четете в Парад на планетите.

Плътната атмосфера и парниковият ефект

Венера е почти колкото Земята по размер, но условията ѝ са съвсем различни. Атмосферата ѝ е изградена главно от въглероден диоксид, около 96%. Налягането при повърхността е около 90 пъти по-високо от земното, подобно на налягането на около километър дълбочина в земните океани.

Този гъст въглероден диоксид създава силен парников ефект: топлината от Слънцето прониква, но трудно излиза обратно. Така температурата при повърхността е около 465 °C, достатъчно висока, за да се стопи олово. Венера е по-гореща от Меркурий, въпреки че е по-далеч от Слънцето (Меркурий). Това е най-горещата планета в Слънчевата система.

Повърхността е изследвана с радар през облаците, защото те не пропускат видимата светлина. Космическият апарат Magellan на NASA (американската космическа агенция) е картографирал по-голямата част от повърхността чрез радар през 90-те години. Мисията Venus Express на ESA (Европейската космическа агенция) е изучавала атмосферата и облаците на планетата. Нови мисии са в подготовка, включително EnVision на ESA.

Обратното въртене на Венера

Венера се върти около оста си много бавно и в посока, обратна на повечето планети. Погледнато отгоре, повечето планети се въртят обратно на часовниковата стрелка, а Венера се върти по часовниковата стрелка. Един пълен оборот около оста ѝ отнема около 243 земни денонощия, което е повече от годината ѝ (около 225 земни денонощия).

Поради това въртене на Венера Слънцето би изгрявало на запад и залязвало на изток, ако можехме да го видим през облаците. Слънчевият ден на планетата, от един изгрев до следващия, е около 117 земни денонощия. Защо въртенето е обратно, не е окончателно изяснено и учените обсъждат различни обяснения.

Не бъркайте това с „ретроградното движение“ в небето. То е оптическа видимост, при която планета изглежда временно да се движи назад на фона на звездите, и е описано в Ретроградно движение. Венера също преминава през такива периоди, а за астрологичния прочит им е посветена Венера ретроградна.

Фазите на Венера

Както Луната, и Венера показва фази: от тънък сърп до почти пълен диск. Те се получават, защото виждаме различна част от осветената ѝ страна според положението ѝ спрямо Слънцето и Земята. Фазите на Луната са обяснени в Лунни фази.

Когато Венера е близо до Земята, тя изглежда голяма, но тясно осветена, като сърп. Когато е далеч, зад Слънцето, е малка, но почти пълна. Това може да се види дори с малък телескоп или добър бинокъл (вижте Бинокъл или телескоп).

През 1610 г. Галилео Галилей наблюдава тези фази с телескоп. Те не се обясняват с модела, в който всичко обикаля Земята, и станаха важен аргумент в полза на модела, при който планетите обикалят Слънцето.

В астрологичната традиция Венера е свързвана с красотата, любовта и ценностите. Това е културно тълкуване, а не научно твърдение. Повече за него ще намерите в Венера в астрологията.

Позициите в Astronativa са астрономически точни. Тълкуването е за вдъхновение. · Речник · Условия · Поверителност